БАТЕ БОЙКО БОРИ КРИЗАТА или антикризисните мерки на ГЕРБ, минало, настояще и бъдеще   МИНАЛОТО Е дойде месец юли и се отървахме от досадната предизборни кампании и всички сладки обещания за мед и масло и светли бъднини. От дългогодишен опит вече едва ли е измало кой знае колко наивници да смятат, че дори и 10% от тези обещания ще се случат. Предизвестените резултати бяха факт и за голямо задоволство на огромна част от българския електорат триглавата ламя беше капичната. По-точно от триглава се трансформира в двуглава и беше редуцирана по размер. Бате Бойко самодоволно гледаше на поредната пресконференция и в типичния си стил през цялото време не каза нищо съществено, но той не е много по конкретните и съществени приказки така че до тук изненади няма. Оставаше само да се спретне новото правителство, защото поне по твърдения отвън и плахи предупреждения от вътре страната беше навлязла в поредната голяма икономическа криза. Трябваше правителство, което да вземе адекватни мерки, че нещата да се ограничат по размер и вреди. Естествено бате Бойко както винаги лично гарантира бързото справяне с кризата, което беше достатъчно без кой знае какво обсъждане и пазарлъци да се гласува предложеното от него правителство. В него, както и в парламента се оказаха някой даста странни елементи, но нали сега целта е да гледаме антикризисните мерки, та няма да се спираме на тях. Може би друг път. Новоспастреното правителство естествено се захвана незабавно за работа. ГЕРБ впрегна целия си потенциал, а наред с това и потенциала на всякакви лобита, лобисти и т.п. за да бори кризата. Ама то тая криза бая едричка се оказа, пък и не се бори толкова лесно. Борбата естесвено започна от първия ден с първата антикризисна мярка. Тя бе поета както се очакваше от самия Бойко. Няма как премиер си е човека, пък и някак не може да стои в сянка. Та тази мярка започна и завърши с многократното и непрекъснато повтаряне на общоизвестния факт, че предишното правителство и Сергей Станишев са били много калпави, крадливи и некадърни и са оставили изключително тежко наследство. Че това е така всички или поне огромната част от хората си го знаехме, то нали и за това масово се гласува срещу Станишев и Доган. Ама повторението е майка на знанието и вероятно тази мярка е имала за цел да сведе до знанието и на най-умствено изостаналия индивид причината за никак нерозовото положение. След като и последния индивид разбра, че за всичко е виновен Станишев обаче продължи да се прилага. Странно какви други резултати са очаквали от нея, така че продължиха да ни я набиват в главата. Каквито и да са били обаче очакваните резултати те не се случиха. Със същия успех естествено можеше да се повтаря, че земята е кръгла и се върти, но това едва ли щеше да свърши някаква работа за съживяване на икономиката. В това време естествено продължаваше да се работи. На бял свят се пръкнаха 10-12 антикризисни мерки Дянков. По-голямата част от тях си останаха на хартия, една част бяха приложени, но дадаха незнайно защо обратен резултат, но не може да се отрече, че имаше новаторски и изключително смели предложения, новост за света и очакваме резултатите от тях. Такава мярка със световен принос е създаването на правната фигура на Едноличния търговец с ограничена отговорност. Да, общо взето това представлява направената промяна в Търговския закон по силата на което беше създадено капиталово дружество без капитал (Дружество с ограничена отговорност с капитал от 3 лв.). Защо беше необходимо създаването на такава световна новост, а още повече защо този капитал беше фиксиран на минимум от три лева, а не от два или четири остава неясно. Злите езици твърдят, че е защото в обсъждането са участвали Бойко, Цецка и Дянков, но това може да се приеме като инсинуация. От това чудо на капиталовия пазар се очакваше да привлече инвеститори и изобщо поне 50% от населението да се хване с частен бизнес, тъй като единствената видима пречка за това до момента беше обстоятелството, че капитал от 5000 лв. е огромно препятствие пред всеки, който иска да се занимава с бизнес. Какви резултати е донесла тази забележителна антикризисна мярка, световно достижение оснава неясно, но то толкова бързо не става. Трябва време. След тези Сезифовски усилия вниманието се пренасочи на друга плоскост. Както си му е реда за да заработят тези мерки и да се дадат резултати трябва време. През това време обаче трябваше да се свърши и малко друга работа, като номинация на български еврокомисар. Този само по себе си политически акт не би следвало да има икономически резултати, но в нашия случай такива се проявиха, така че няма как да не бъде коментирано. Да преразказвам целия процес е безсмислено защото всеки вече го знае прекрасно. От този политически акт обаче последиците се поразпростират и в икономиката, защото след неудачната кандидатура, ваденето на кирливите ризи и всичко последвало, което се разигра пред европейския парламент станаха ясни две неща: Първо, че България си остава проблемна страна, която започва да привнася вътрешните си проблеми в ЕС, нещо което беше многократно споменавано от всички противници на страната преди нейното приемане. Второто ясно нещо беше, че на голяма част от европарламента, пък и в България стана ясно, че претенциите на новото правителство за различност май не са особено основателни. И двете неща обаче тежат и ще продължават да тежат върху България. След успешното приключване на избора на български еврокомисар вниманието беше насочено към новия бюджет. Той беше спастрен набързо и натъмно и това, което стана ясно е, че няма да е голяма дебела и мазна пица, а скромна пица маргарита със средна, към малка големина и без екстри. На първо четене това добре, криза е, значи няма как ще се поокастрят ненужни държавни разходи и ще закърпим нещата. Важното е бюджета да е балансиран. Резултатът от това беше мигновеното му приемане без моного-много питания и други раздумки. Бюджет малък, но от сърце гарниран от ГЕРБ. Междувременно във връзка с банановата кора и мярка № 1 заложена от виновния Станишев, банкера от Топ 100 се хвана да прави наследения бюджет балансиран. Как точно не се разбра, но действията които бяха предприети, като силна антикризисна мярка станаха широко известни. Бяха спрени плащанията по договорите на държавата, беше блокирано възстановяването на ДДС, бяха спрени или бавени плащанията на детските надбавки, заплатите в отделни сектори, плащанията за здравеопазване, а на някои места и пенсиите. Каква е била целта на тези действия отново остана тайна, тъй като първоначално беше отричано от правителството това да е така, а после след започнали протести нещата някак от само себе си се обясниха. Резултатите обаче които настъпиха не се оказаха особено радостни. С две думи държавата се сдоби с качеството на ЛОШ ДЛЪЖНИК. Общо взето с това приключи първата част от борбата с кризата. Резултатите от борбата бяха отчетени за прекрасни, превъзходни и великолепни. Трудът на администрацията беше отчетен и с множество коледни бонуси като 13,14 и петнайста заплата. Естествено за намаляване на дефицита такива бяха щедро раздадени на магистратите, на полицията, на военните. Е от широката душа на Бойко се откъснаха и по двайсетина лева на пенсионер на калпак, или май не беше и на калпак, но това няма значение. Малко но от сърце. Масрафът излезе някакви си 100 млн., но какво значение има дали ще приключиш с дефицит от 400 или 500 млн. Вярно и близо 2 млрд. неразплатени задължения, но това по-натам. Та дойде и Новата Година, Бойко даже друсна и хорце на площата. Всичко изглеждаше прекрасно, а кризата направо в нокдаун. За да я довърши съвсем Топ банкер 100 наляво и надясно по разни телевизионни игри, шоута и др. обясняваше как има няма още три месеца, някъде до къде март, в краен случай до юни и кризата ще е изхвърлена като мръсен парцал от територията на страната. Понеже нямаше нужда от нови мерки беше време с един замах да се реши и кардиналния проблем на държавата с организираната престъпност. Още повече, че се бяха нароили разни там типчета, които отвличаха и тормозеха честните бизнесмени и подяждаха икономиката и просперитета на страната. Били около 300, та незабавно се пристъпи към тяхната ликвидация. Серия от ювелирни полицейски операции за има няма месеца натикаха 50-60 от тия 300 в затвора. Лошото обаче беше, че това беше само за няколко дни. После там останаха има няма 5-6, а останалите се озоваха отново на свобода! Е резултатът и тук излезе малко обратен, защото ако преди е имало съмнения, че правосъдието в България не работи сега вече това тези съмнения станаха натрапчиво дразнещи. От друга страна вече всеки българин можеше да се чувства спокоен, че тези бандити отново са на свобода (т.е. няма да плащаме обезщетения по дела в Страсбург), както и че е въпрос на късмет дали ще стане поредната жертво. Е вярно, то полицията ще ги наблюдава под лупа, ама то каква полза? Тя така или иначе си ги е наблюдавала и е знаела всичко, нали при всеки гръмнат бандит ни обясняваха, че той е криминално проявен, известен на полицията, която аха-аха щяла да го окушари, ама я предварили. Докато се занимавахме обаче с играта на стражари и апаши изведнъж започнаха да идват и лошите новини! То понеже Станишев е виновен се оказа, че в бюджета нещо сметките не излизат. Ама как? Нали беше префектен? Да де ама пари няма, пък и за няколко милиона малкото резерви сме ги били депозирали в МВФ та сега ядец! Ама то нали Станишев е виновен, защото той е сключил тия, неразплатените договори, пък и даръжавата нали нещо там позабавила някакви 2 млрд. които така или иначе трябва да плати, та взела и зейнала огромна яма! Естествено ямата е била непредвидима и няма никаква връзка с лоши разчети и ония там неплатените 2 млрд., както и с ония стотина милиона за бонус и т.н. та пак ще трябва да се затягат коланите. И започва едно мислене и едни идей, всяка от умна и по-умна. Естествено както винаги и правителството е твърдо и ясно определя приоритетите. Днес ще вземем да обложим персионерите и ще резнем майчинството. Хубаво ама нещо пенсионери и майки недоволни, та се прибягва до варианта да се резнат заплатите на държавните служители, като им се одържат 10% осигуровки, които до момента ги плащала държавата. Да де ама и бюрокрацията недоволна, а и типично по българси поставя въпроса с осигуровките на полиция и армия. Е, хубаво и на тях ще взимаме заключва банкер Топ 100, ама като вижда как започват да го гледат накръв нещо пак се сменя курса. Вчера излезе поредния турлюгювеч от някакви мерки. Тоя път ще цакаме богатите. Ще въвеждаме данък лукс, ще вдигаме данъците на скъпите имоти и даже влоговете ще облагаме. Бравос умно, те богатите в тая държава и без това не са кой знае колко на фона на останалите, така че някак ще стане по-мирно и по-безполезнено. Да де, ама те пък дали са толкова глупави, че да се оставят така лесно да ги ощавят? Едва ли, но това ще видим скоро. Едно обаче е ясно от всички тия тествания на общественото мнение и всякакви други циркаджилъци вече за всеки е ясно, че е налице сериозна нестабилност на държвните финанси, действията на правителството са непредсказуеми, а са налице и явни индикации, че се гази Конституция и закони в името на някакви неясни резултати. А при това положение трудно може да се очаква нещо положително. следва продължение.