Постинг
29.04.2010 19:58 -
А сега накъде?
Автор: alexdb
Категория: Политика
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2010 22:25
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 02.05.2010 22:25
Мина вече почти година от замяната на правителството на тройната коалиция с спасителното правителство на ГЕРБ. В първите месеци след изборите голяма част от харата, увлечени в поредния ирационален вот очакваха с магическа пръчица всички проблеми да бъде решени. Девет месеца по-късно обаче за всички става все по-очевидно, че от ирационално поведение рационални резултати не могат да се случат. Тук изключвам от групата на виждащите крайните електорати на БСП-ДПС и ГЕРБ, който в болшевишкото си заслепение продължават да живеят в своя ирационален свят. Това обаче не променя очевидните факти от последните девет месеца, а те за съжаление са нелицеприятни.
Настоящото правителство няма почти никакъв потенциал, да не говорим за някаква ясна визия по отношение на политиката за излизане от икономическата криза и за икономическото развитие на страната. А най-лошото е, че партията ГЕРБ дори не знае каква е, тъй като нито е с лява нито с дясна ориентация. Това естествено ги превръща в поредния политически хермафродит, който все повече и повече затъва в собствените си проблеми и дезориентация, което няма как да доведе до рационални резултати.
В правителството реално липсва фигура, която да може да концентрира и обедини партийната и обществената енергия във формулиране на една реалистична програма и найното изпълнение. За да бъде успешен един политик по дифолт от една страна той преди да стане такъв трябва да има зад гърба си беспорни професионални постижения, а от друга да има съотвената харизма, която да съвпада с обществените ценности. Погледнато към сега управляващите, хората с безспорни професионални постижения сред тях почти няма. Що се отнася до харизмата нещата са по-сложни. На самия Бойко Борисов наличието на харизма не може да бъде отречено. Но каква е тази харизма и отъждествява ли се с ценностите на обществото. За съжаление трябва да си признаем, че се отъждествява, но причината за това не е в това, че той има излъчването на стабилена и изградена личност, с характер, обаяние, интелект и възпитание, а в яростното навлизане на чалга-културата като ценностна система, чиито продук и като визия и като манталитет се явява. Естествено подобен субект е харесван просто защото отразява моментата ценностна система на голяма част от обществото.
При наличието на горните предпоставки вече ясно се виждат и резултатите от това управление до сега, които меко казано могат да бъдат характеризирани като лоши, а при по-сериозен анализ като изключително вредни.
А тяхната вредност се проявява в няколко насоки. Няма спор, че виновници за настъпване на кризата, или по-точно за голяма част от последиците и, е виновна престъпната политика на предишното правителство. До колко тя се дължи на пряк умисъл (т.е. ясно са осъзнавани вредите от конкретните действия и решения) или се дължи на некадърство и подценяване на ситуацията е друга тема. Факт е, че ако не беше потрошен бюджетен излишък от над 3 млрд. от бюджет 2008 вероятно ситуацията в страната щеше да е доста по-розова, а ако беше проявена по-голяма активност и не беше пускан политически чадър върху куп спонсори и кръгове вероятно нямаше да се стигне до блокиране на еврофондове за около милиард. Но в резултат от горното (и не само) това правителство, както и партиите, които го създадоха заслужено бяха пратени в опозиция. Но с идване на новото правителство нещата далеч не се промениха. Извън кухата риторика, обвиненията и оправданията картинката изобщо не се промени. Обикновено след първите месец-два за всяко ново правителство има един силен период от около година-година и половина след което следва постепенен спад. В случая обаче силен период изобщо не се случи. За девет-десет месеца управление в сферата на икономиката не беше направено абсолютно нищо. Дори по-лошо бяха предприети неадекватни действия, които вместо да закърпят положение започнаха да теглят икономиката рязко надолу. Примерите за това са видни - бяха блокирани плащанията по голям брой държавни задължения, беше блокирано възстановяването на ДДС, бяха спрени или значително забавяни плащанията към НЗОК и др. Тези действия доведоха да влошаване на кредитирането, тъй като в резултат на тези действия повечето банки включиха държавата в графата "лош длъжник" - като резултатите от това бяха леко повишение на лихвите, но по-лошото затягане на изискванията за кредитиране. И ако преди тези действия на правителството не беше кой знае какъв проблем да получиш кредит, който да бъде обезпечен с бъдещи вземания от държавата то това впоследствие стана почти невъзможно. Второто изключително вредно действие на правителството се свързва с приемането на изключително нереален бюджет. По-лошото обаче е, че този бюджет, който изкара само два месеца преди да се издъни, беше приет почти без обсъждане - т.е. беше пробутан силово. Изобщо ако се вгледаме по-внимателно в действията на това правителство се вижда засилващ се апетит към силово пробутване на всякакви мерки, които в много от случаите са противоконституционни, да не говорим, че по-голямата част от тях са нелогични и неадекватни.
Последиците от горните две действия на корифея във финансите Дянков имат вече и своите сериозни последици. Въпреки, че беше предупреждаван още ноември-декември, че тези негови действия няма да решат проблема с бюджетния дефицит, а само ще го усложнят той високомерно отхвърли всички тия предупреждения. В края на годината беше отчетен фалшив нисък дефицит, като на това основание бяха потрошени над 200 млн. лв. за различни бонуси и стимули. Естествено месец по-късно, когато излязоха данните на Евростат се видя, че нещата далеч не са така, както Дянков ги мислеше, но това едва ли грее някой след като резултата от това е забавяне на България за кандидатстване в еврозоната. Естествено втората вредна последица е, че цената от това безхаберие ще трябва да се плати и колкото по-късно стане това, толкова ще е по-висока сметката за плащане.
Резултатът от всичко това е задълбочаване на кризата. От това задълбочаване започна и непрекъснато клатушкане на правителството при изработване на антикризисен план, което затвърди мнението, че правителството изобщо няма представа какво да прави.
Започнаха и традиционните за управление на България лъжи и отказ от даване на информация. Нагледен пример за това е оправданията на настоящото правителство с сключени "тайни" договори от предишното правителство за два млрд. лева с необезпечено финансиране, които са причина за издънване на бюджета и задълбочаване на кризата. И ако тази лъжа не е чак толкова очевидна за редовия гражданин, то за хората, имащи и малко познание от държавна администрация и право тя е очевидна. Просто нормативната уредба и практиката не позволяват да има налице разни скрити из чекмеджетата договори, които мистериозно изпълзяват десет месеца по-късно. За да бъдат извършвани каквито и да е плащания по един договор той задължително се регистрира в МФ. Ако това не е направено просто няма договор и няма сила на земята, която да изиска плащане. Естествено този факт напълно опровергава твърдението, че тези договори са били неизвестни. Всъщност наличието им е много добре известно на правителството, защото въпроса именно с тези договори беше обсъден незабавно след встъпването в длъжност на премиера Борисов. Още на първата си пресконференция той обвини предишните управляващи именно за тези договори като изрично посочи и параметрите по тях. В последствие по тях не беше направено нищо и бяха поставени на дневен ред едва след девет месеца, когато тяхното анулиране вече е невъзможно.
И така девет-десет месеца след поемане на управлението вече е налице сериозно задълбочена криза, а вината за нейното задълбочаване все по-трудно ще може да бъде прехвърляна на предишното правителство. Липсата на адекватни действия по изготвяне на дълго нищените 60 мерки загуби още два месеца. В крайна сметка резултатът от тях е ясен - пълен провал, тъй като основните от тези мерки се оказват незаконни и няма как да бъдат приложени. Корекцията с намаляване на държавните разходи и заплатите на държавните служители вече е обявена от КС за противоконституционна. Част от останалите мерки, свързани с увеличение на имуществените данъци ще последват съдбата на първите, тъй като също са противоконституционни. Да ни говорим, че голяма част от останалите мерки за изненада на екипа на Борисов-Дянков все пак не могат да станат с акт на Министерски съвет, а трябва да бъдат прекарани през Парламента. За сега обаче те дори не са предложени.
В резултат на всички неадекватни действия до момента правителството се опитва да се хване за последния спасителен пояс - увеличение с 2,3,4 или дори 5% на ДДС.
Според по-голямата част от икономистите тези мерки, особено ако не са съпроводени с крещящо необходимите реформи, ще имат изключително вреден резултат. Този резултат ще се прояви в няколко насоки:
- при всички положения ще се свие разполагаемия доход на всички домакинство, а предвид фактът, че над 60% от населението е под необходимия му минимален доход за оцеляване това означава, че за сметка на разхозходите за ток, вода, транспорт и др. (които няма как да бъдат ограничени и контролирани) ще се наложи да ги компенсират за сметка на разходите за храна, здравеопазване и образование. Последиците от последното са доста трудно предвидими.
- изземването на тези доходи безспорно ще доведе до свиване на потреблението (неясно с колко), което от своя страна ще доведе до допълнително нарастване на безработицата.
- реалното свиване на доходите естествено ще се отрази и на мотивацията за труд, т.е. и качеството на работата ще спадне.
- свиването на пазара ще удари и малките фирми, тъй като определена част от тях ще бъде принудена да пусне кепенците.
- при всички положения ще се увеличи сивия сектор и укриването и неплащането на задължения към фиска, вкл. увеличаване на контрабандата и засилване на криминогенния контингент.
- като краен резултат естествено ако и когато данъка бъде възстановен на предишните нива автоматично ще се генерира инфлация равна поне на разликата в ставките, което пък ще затръшне вратата към еврозоната за България поне за пет години.
В края на крайщата при така или иначе изключително ниския праг на доходите в България, все още неотшумялата икономическа криза в ЕС и САЩ вероятния резултат от подобно вдигане на ДДС би бил допълнителен прокризисен фактор, който е доста вероятно да доведе до трудно-преодолими вреди да бъдеще или просто да има изцяло вреден резултат.
И всичко това се прави по една единствена причина - отказа на поредното правителство да проведе каквито и да е реформи. Реално изборът пред това правителство беше прост - или провеждат бързи реформи или просто запазването на статуквото (т.е запазване на държавните разходи въпреки кризата и намаления БВП) се компенсира с поголовно вдигане на данъци, акцизи и такси. При това положение крайният резултат от тези действия е лесно предвидим - колкото и средства да налееш в тази нереформирана система тя ще ги погълне без да се постигне какъвто и да е резултат.
Настоящото правителство няма почти никакъв потенциал, да не говорим за някаква ясна визия по отношение на политиката за излизане от икономическата криза и за икономическото развитие на страната. А най-лошото е, че партията ГЕРБ дори не знае каква е, тъй като нито е с лява нито с дясна ориентация. Това естествено ги превръща в поредния политически хермафродит, който все повече и повече затъва в собствените си проблеми и дезориентация, което няма как да доведе до рационални резултати.
В правителството реално липсва фигура, която да може да концентрира и обедини партийната и обществената енергия във формулиране на една реалистична програма и найното изпълнение. За да бъде успешен един политик по дифолт от една страна той преди да стане такъв трябва да има зад гърба си беспорни професионални постижения, а от друга да има съотвената харизма, която да съвпада с обществените ценности. Погледнато към сега управляващите, хората с безспорни професионални постижения сред тях почти няма. Що се отнася до харизмата нещата са по-сложни. На самия Бойко Борисов наличието на харизма не може да бъде отречено. Но каква е тази харизма и отъждествява ли се с ценностите на обществото. За съжаление трябва да си признаем, че се отъждествява, но причината за това не е в това, че той има излъчването на стабилена и изградена личност, с характер, обаяние, интелект и възпитание, а в яростното навлизане на чалга-културата като ценностна система, чиито продук и като визия и като манталитет се явява. Естествено подобен субект е харесван просто защото отразява моментата ценностна система на голяма част от обществото.
При наличието на горните предпоставки вече ясно се виждат и резултатите от това управление до сега, които меко казано могат да бъдат характеризирани като лоши, а при по-сериозен анализ като изключително вредни.
А тяхната вредност се проявява в няколко насоки. Няма спор, че виновници за настъпване на кризата, или по-точно за голяма част от последиците и, е виновна престъпната политика на предишното правителство. До колко тя се дължи на пряк умисъл (т.е. ясно са осъзнавани вредите от конкретните действия и решения) или се дължи на некадърство и подценяване на ситуацията е друга тема. Факт е, че ако не беше потрошен бюджетен излишък от над 3 млрд. от бюджет 2008 вероятно ситуацията в страната щеше да е доста по-розова, а ако беше проявена по-голяма активност и не беше пускан политически чадър върху куп спонсори и кръгове вероятно нямаше да се стигне до блокиране на еврофондове за около милиард. Но в резултат от горното (и не само) това правителство, както и партиите, които го създадоха заслужено бяха пратени в опозиция. Но с идване на новото правителство нещата далеч не се промениха. Извън кухата риторика, обвиненията и оправданията картинката изобщо не се промени. Обикновено след първите месец-два за всяко ново правителство има един силен период от около година-година и половина след което следва постепенен спад. В случая обаче силен период изобщо не се случи. За девет-десет месеца управление в сферата на икономиката не беше направено абсолютно нищо. Дори по-лошо бяха предприети неадекватни действия, които вместо да закърпят положение започнаха да теглят икономиката рязко надолу. Примерите за това са видни - бяха блокирани плащанията по голям брой държавни задължения, беше блокирано възстановяването на ДДС, бяха спрени или значително забавяни плащанията към НЗОК и др. Тези действия доведоха да влошаване на кредитирането, тъй като в резултат на тези действия повечето банки включиха държавата в графата "лош длъжник" - като резултатите от това бяха леко повишение на лихвите, но по-лошото затягане на изискванията за кредитиране. И ако преди тези действия на правителството не беше кой знае какъв проблем да получиш кредит, който да бъде обезпечен с бъдещи вземания от държавата то това впоследствие стана почти невъзможно. Второто изключително вредно действие на правителството се свързва с приемането на изключително нереален бюджет. По-лошото обаче е, че този бюджет, който изкара само два месеца преди да се издъни, беше приет почти без обсъждане - т.е. беше пробутан силово. Изобщо ако се вгледаме по-внимателно в действията на това правителство се вижда засилващ се апетит към силово пробутване на всякакви мерки, които в много от случаите са противоконституционни, да не говорим, че по-голямата част от тях са нелогични и неадекватни.
Последиците от горните две действия на корифея във финансите Дянков имат вече и своите сериозни последици. Въпреки, че беше предупреждаван още ноември-декември, че тези негови действия няма да решат проблема с бюджетния дефицит, а само ще го усложнят той високомерно отхвърли всички тия предупреждения. В края на годината беше отчетен фалшив нисък дефицит, като на това основание бяха потрошени над 200 млн. лв. за различни бонуси и стимули. Естествено месец по-късно, когато излязоха данните на Евростат се видя, че нещата далеч не са така, както Дянков ги мислеше, но това едва ли грее някой след като резултата от това е забавяне на България за кандидатстване в еврозоната. Естествено втората вредна последица е, че цената от това безхаберие ще трябва да се плати и колкото по-късно стане това, толкова ще е по-висока сметката за плащане.
Резултатът от всичко това е задълбочаване на кризата. От това задълбочаване започна и непрекъснато клатушкане на правителството при изработване на антикризисен план, което затвърди мнението, че правителството изобщо няма представа какво да прави.
Започнаха и традиционните за управление на България лъжи и отказ от даване на информация. Нагледен пример за това е оправданията на настоящото правителство с сключени "тайни" договори от предишното правителство за два млрд. лева с необезпечено финансиране, които са причина за издънване на бюджета и задълбочаване на кризата. И ако тази лъжа не е чак толкова очевидна за редовия гражданин, то за хората, имащи и малко познание от държавна администрация и право тя е очевидна. Просто нормативната уредба и практиката не позволяват да има налице разни скрити из чекмеджетата договори, които мистериозно изпълзяват десет месеца по-късно. За да бъдат извършвани каквито и да е плащания по един договор той задължително се регистрира в МФ. Ако това не е направено просто няма договор и няма сила на земята, която да изиска плащане. Естествено този факт напълно опровергава твърдението, че тези договори са били неизвестни. Всъщност наличието им е много добре известно на правителството, защото въпроса именно с тези договори беше обсъден незабавно след встъпването в длъжност на премиера Борисов. Още на първата си пресконференция той обвини предишните управляващи именно за тези договори като изрично посочи и параметрите по тях. В последствие по тях не беше направено нищо и бяха поставени на дневен ред едва след девет месеца, когато тяхното анулиране вече е невъзможно.
И така девет-десет месеца след поемане на управлението вече е налице сериозно задълбочена криза, а вината за нейното задълбочаване все по-трудно ще може да бъде прехвърляна на предишното правителство. Липсата на адекватни действия по изготвяне на дълго нищените 60 мерки загуби още два месеца. В крайна сметка резултатът от тях е ясен - пълен провал, тъй като основните от тези мерки се оказват незаконни и няма как да бъдат приложени. Корекцията с намаляване на държавните разходи и заплатите на държавните служители вече е обявена от КС за противоконституционна. Част от останалите мерки, свързани с увеличение на имуществените данъци ще последват съдбата на първите, тъй като също са противоконституционни. Да ни говорим, че голяма част от останалите мерки за изненада на екипа на Борисов-Дянков все пак не могат да станат с акт на Министерски съвет, а трябва да бъдат прекарани през Парламента. За сега обаче те дори не са предложени.
В резултат на всички неадекватни действия до момента правителството се опитва да се хване за последния спасителен пояс - увеличение с 2,3,4 или дори 5% на ДДС.
Според по-голямата част от икономистите тези мерки, особено ако не са съпроводени с крещящо необходимите реформи, ще имат изключително вреден резултат. Този резултат ще се прояви в няколко насоки:
- при всички положения ще се свие разполагаемия доход на всички домакинство, а предвид фактът, че над 60% от населението е под необходимия му минимален доход за оцеляване това означава, че за сметка на разхозходите за ток, вода, транспорт и др. (които няма как да бъдат ограничени и контролирани) ще се наложи да ги компенсират за сметка на разходите за храна, здравеопазване и образование. Последиците от последното са доста трудно предвидими.
- изземването на тези доходи безспорно ще доведе до свиване на потреблението (неясно с колко), което от своя страна ще доведе до допълнително нарастване на безработицата.
- реалното свиване на доходите естествено ще се отрази и на мотивацията за труд, т.е. и качеството на работата ще спадне.
- свиването на пазара ще удари и малките фирми, тъй като определена част от тях ще бъде принудена да пусне кепенците.
- при всички положения ще се увеличи сивия сектор и укриването и неплащането на задължения към фиска, вкл. увеличаване на контрабандата и засилване на криминогенния контингент.
- като краен резултат естествено ако и когато данъка бъде възстановен на предишните нива автоматично ще се генерира инфлация равна поне на разликата в ставките, което пък ще затръшне вратата към еврозоната за България поне за пет години.
В края на крайщата при така или иначе изключително ниския праг на доходите в България, все още неотшумялата икономическа криза в ЕС и САЩ вероятния резултат от подобно вдигане на ДДС би бил допълнителен прокризисен фактор, който е доста вероятно да доведе до трудно-преодолими вреди да бъдеще или просто да има изцяло вреден резултат.
И всичко това се прави по една единствена причина - отказа на поредното правителство да проведе каквито и да е реформи. Реално изборът пред това правителство беше прост - или провеждат бързи реформи или просто запазването на статуквото (т.е запазване на държавните разходи въпреки кризата и намаления БВП) се компенсира с поголовно вдигане на данъци, акцизи и такси. При това положение крайният резултат от тези действия е лесно предвидим - колкото и средства да налееш в тази нереформирана система тя ще ги погълне без да се постигне какъвто и да е резултат.
Вълнообразно
Няма коментари
