Няма как да не се изкуша да драсна няколко реда за първия ни следкризисен бюджет. Всъщност ако някой се надява да прочете някакъв сериозен анализ по-добре или изобщо да не дочита това матр"ялче или да прочете поста ми от миналата година. След като погледах и послушах всякакви изказвания и позиции и след като окончателно стигнах до извода, че колкото един проблем е по-сериозен толкова повече мераклии да го решат се появяват, а предлаганите решения стават все по абсурдни, реших че е безсмислено да се пише едно и също, щото дебелите книги и изпитания опит отдавна са отживелица, а икономическата логика отдавна не е това, което беше.
Реално коментарът за този бюджет може да се изчерпи в едно изречение - подгрятата стара пица, но в по-богата опаковка и поднесена с повечко реклама.
Както по принцип можеше да се очаква и предвиди този бюджет отново не предполага започването на каквито и да е реформи. То това си е и нормално, защото още с появата на другаря Борисов на премиерското място едва ли някой е очаквал от него да бъде реформатор (в енциклопедичния смисъл на това понятие). Още преди встъпването му в длъжност се беше появила една обширна статия на тази тема от Кръстьо Петков, който с много думи и научна терминология обясняваше очевидното, което всъщност се свежда до нещо елементарно - не можеш да очакваш от човек със скромен потенциал и още по-скромни познания да бъде нещо повече от пазител на статуквото. Така че ако все още има някой наивник, който да смята, че ще се случи нещо по-различно от това, което си го гледаме всеки ден вероятно отново ще се почувства излъган.
Та гледайки цифричките дето МФ ги е заложило и слушайки високопарните обяснения, че това е консервативен бюджет, който въпреки кризата ще направи кардинални реформи за нашето благо почват да напират хиляди въпроси. Абе какъв консервативен бюджет е това? За да бъде консервативен в него не трябва да има дефицит, а тук си е заложен направо не дефицит, а дефицитище. От една страна този прословут 1,5%, а от друга създадената възможност да обременим внуците си с някакви скромни пет милиарда. Малко, но от сърце. Така че не виждам нищо консервативно в това - по скоро ми изглежда консервно - в смисъл на консервиране на статуквото. Ама както и да е дефицита сам по себе си може да бъде проблем, но може и да не бъде и това зависи накъде и как ще бъдат насочени тия "кухи" средства. Е в нашия случай са насочени ............... Не, не е в магистрали. То магистралите си ги има - ни повече, ни по-малко от предишните, по предишните и още по предишните, пък от своя страна и самото градене на магистрали е решаване на някакъв проблем (друг е въпросът до колко той е и следва да е по-по-най-приоритетен). Всъщност дефицитите за пореден път отиват за отлагане на проблемите за вбъдеще. А този похват със сигурност ни гарантира едно - че България от 2010 г. вече няма да е най-тъжното място за живеене на света (според доклада на ООН за човешкото развитие), защото България от 2012, а после и от 2013 г. ще бъдат още по-тъжни. Като се замисли човек има някакво очарование в това да подобряваш собствените си рекорди и да доказваш, че винаги може да бъде и по-лошо.
Сега някой ще скочи и ще почне да ме обвинява в черногледство или в несимпатия на сегашния премиер (говоря за премиер, щото той е всьо и вся в тази държава и споменаването на някакви спомагателни институции и личности е безсмислено).
Та под смело презентираните Реформи с главно Р виждаме просто едно отлагане на проблеми в бъдеще и неизбежно генериране на допълнителни нови проблеми в резултат на нерешените стари. А проклетия проблем има едно изключително гадно свойство - колкото по-дълго време не бъде решен толкова по-голям става, а отгоре на всичко ти се натриса в най-неподходящия момент.
Разбира се за всичко това си има и дълбоко философското оправдание, че е виновна кризата, от която излязохме, ама не съвсем щото на изхода ни чака новата криза. Удобно, но дълбоко невярно, тъй като кризата в ЕС и САЩ е съвсем друга бира от нашата си родна криза (странно защо още я наричат криза след като продължава вече 22 г. плюс още петнайсетина от предпоследния фалит на държавата). Основната разлика е в това, че тарикатите от ЕС и САЩ са папкали доста повечко, отколкото е трябвало и за това сега това се корегира. При нас проблемът е, че всъщност не сме папкали, а просто сме преливали от пусто в празно - демек сме пънили каца без дъно. За сметка на това естествено ще продължим да я пълним.
И след като през изтеклата година решихме проблемите т.е. реформирахме Здравната система, този път ще реформираме Пенсионната такава. За съжаление подхода е същия и безспорно резултатът ще е същия, както при здравната система. Разбира се реформите във втората ще продължат, като тенденцията да се плаща повече за по-малко услуги ще продължи с пълна сила. Какво да се прави криза, инфлация все убедителни оправдания. Резултатът разбира се ще е още повече хора зад борда - т.е. вън от системата на здравеопазване, което естествено ще я прави още по-реформирана докато в един хубав ден в близко бъдеще не стане завършено реформирана - демек плащаш осигуровки за идеята, срещу което получаваш правото да си платиш изцяло за нужното лечение или ако не можеш роднините ти да теглят високолихвен кредит за да ти осигурят конфортен последен дом.
С пенсионната система положението ще е същото. Смело наричаната реформа, изразяваща се в увеличение на възръстта за пенсиониране няма как да доведе до по-добри резултати. Нейната цел е не да реформира - т.е изгради една рационална пенсионна система, а просто да позапуши за година, две някоя дупчица в бюджета на НОИ. Последиците и в този случай ще са тежки за доста хора - т.е. при високото ниво на безработица и повишените изисквания за пенсиониране доста хора ще излетят зад борда без да могат някога да получат пенсия. Това разбира се е за благото на вече пенсионираните, както и за благото на пазителите на сигурността и държавността, защото все пак на тях трябва да им се осигурят пенсии и благоденствие и за вбъдеще. Всъщност дали ще бъдат постигнати и очакваните резултати - демек намаляване на дупката в бюджета на НОИ също е бая спорно. Лично аз съм склонен да смятам, че патента на това правителство с прилагане на мерки, които дават точно обратен пак ще проработи. Да безспорно е, че като икономисаш пенсиите на няколко десетки хиляди души новопенсиониращи се дупчицата в НОИ ще стане по-малка, но ... Всъщност то и това не е сигурно, защото в нашата т.н. солидарна пенсионна система има един основен дефект - няма натрупване на средства. А при всички тези допълнителни тежести няма как не малък брой хора, които ще осъзнаят, че едва ли някога ще получат пенсия да бъдат допълнително мотивирани да не плащат, което ще доведе до по-малко приходи, демек дупката ако изобщо се позапълни, едва ли ще е в толкова голяма степен, колкото на Дянков му се иска. А този подход не решава и проблемът с работните места. Като оставиш тези няколко десетки хиляди души да заемат работни места още една година остава открит въпросът какво става с тези, които през това време ще навлязат в групата на т.н. активна работна сила? Е, то на този въпрос правителството си има статистически отговор, ама статистиката си е едно, а реалността съвсем друго. И отговорът е ясен - нови десетки хиляди работни места няма да се появят, просто защото няма от къде, така че една част от тези, които щяха, но няма да се пенсионират ще отидат в графата аутсайдери. Същата съдба ще сполети и една голяма част от тези, които за първи път ще се появят на трудовия пазар. Е пред тях поне съществува известна перспектива за емиграция, но и тя става по-трудна. При това положение разбира се покритата дупка в НОИ ще зейне в някои други бюджети - като например в Социалното министерство, здравната каса и т.н. Но пък важното е, че проблемът с дефицита в НОИ е решен.
Същата тенденция се забелязва и в останалите социални сфери - малко повече пари за доста по-малко неща, което разбира се е резултат от кризата, инфлацията и т.н.
Е за пореден път обаче за националната си сигурност сме отново щедри - там нещата седят по познатия стар начин - малко по-малко за нищо. Бюджетите на МО и МВР са орязани символично, колкото да се каже, че са намалени. Разбира се по стар обичай в тези ведомства пак ще се направят някакви транформации ще се закрият някакви звена, като на тяхно място ще се появят нови, които обаче ще бъдат финансирани по друг начин. Реформи разбира се отново няма да има, защото сигурността ни е важна. Даже много - нищо, че според отчетите на другаря Цветанов ние  организираната престъпност отдавна я преборихме, че неорганизираната престъпност е ударила санитарния минимум. Странно защо ли още никой не го е попитал адже ба ако това беше вярно след като няма престъпност защо не се намалява апарата за сигурност?