Повод за тези размисли ми дават два случая от последните седмици и дни – концесията на мина Ораново и концесията на „Софийска вода“.

Приликите между двете се свеждат основно до това, че и в двете са сключени крайно неизгодни за обществото договори, от които някакви субекти трупат милиони на гърба на всички останали.

Да в „Софийска вода“ за сега няма затрупани работници. Но приликата е лесно видна.

По повод концесията на мина Ораново за пореден път, когато се обърне каруцата чухме прочувствените слова на поредния министър, който изброяваше всичките нарушения, подчертаваше неизгодността на договора и разбира се прехвърляше вината за всички тези беди към предшественика. То винаги тоя предшественик е виновен. Разбира се преписката незабавно беше изпратена към прокуратурата, която сега куп години ще рови и разплита нещо. Какво ще разплете то е ясно. Заговори се и как ще се отнема концесията, защото така не може. Малката интрига тук е дали тази концесия наистина ще бъде отнета и в последствие ще бъде предоставена на „по-правилната“ фирма, а на стария собственик в последствие ще бъдат заплатени съответните неустойки или просто всичко мирно и тихо ще се остави да отшуми. До следващия случай на загинали миньори и тогава пак отново ще е виновен предшественика.

Макар и без четири загубени човешки животи другата актуална тема е концесията на „Софийска вода“ и искането за референдум дали тя да бъде прекратена.

Сама по себе си глупостта с потрошаване на няколко милиона за референдум и разяснителни кампании е пълна глупост. От друга страна слушаме воплите на кметицата, която непрекъснато ни напомня колко е загрижена за нас и за това не бива по никакъв начин да закачаме концесионера „Веолия“. Същият този концесионер е изгонен от изгодната далавера в родината му през 2002 г., но това не пречи ние да милеем за него и да му наливаме милиони. Иначе щял да ни съди и осъди и да прибере още куп неустойки.

Похвална загриженост. Ако се проявяваше и такава по контрола на изпълнение на концесията. За всички е ясно, че този и предходния концесионер не изпълняват нищо, прибират тлъсти суми и плямпат голи оправдания, че държавата, т.е. общината дреме и не санкционира тези нарушения. А сега когато нещата се напекоха следва вайкане, че ако недай боже им вземем концесията ще ни скъсат от дела и неустойки.

Тук си задавам един прост въпрос – кметицата и останалите, които и припяват толкова ли са некадърни и неориентирани или го правят нарочно, поради наличие на лични изгоди. Няма страна в света, пък и самия замисъл на правото и юридическата теория и практика не са да подкрепят и защитават некоректния и неизпълняващия задълженията си субект.

За отнемане на горните концесии не е необходимо нито референдум, нито кой знае какви други хватки и механизми, ами е достатъчно да се спази закона. И в този случай не само няма да бъдат плащани неустойки, ами самия некоректен концесионер ще бъде принуден да заплати такива, поради некоректното си отношение. Законът казва това.

Ама то в договорите било друго. Всяко противоречие на договор или клаузи от договор със закона ги прави недействителни. Една концесия и един концесионен договор не са и не могат да бъдат над закона. Ако има такива, тогава г-н Цацаров да си свърши работата спрямо тези, които са го правили и са се съгласили на такива неизгодни условия.

Нейсе, аз май много се размечтах – за някакво правосъдие, за някаква справедливост, за някаква държава или община, които да си вършат работата.

Да, в такива случай отново и отновово препрочитам писмото до Граматиков от преди сто и кусур години и установявам, че май нищо не се е променило.

Писмото до Граматиков., за което по-горе споменахме, се свършваше с тези думи:

"А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.

Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...

Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!..."