Преди 30 години в далечната 1983 г. България остава без сградата на държавния цирк. Е понеже цирк си нямаме та от носталгия ли или защото много ни бива в в клоунадата и в циркаджилъците, а разните брадъри, фактори и т.н. лайф шоута не дават достатъчна сцена за изява та явно многото мераклии са решили да превърнат всичко на тази територия в циркова арена.
За старите и отвърдени циркаджии като другарите от фракцията на БКП – ГЕРБ няма да говоря. За тях е писано много, говорено много и направо са си безспорен фаворит за цирков оскар. В маймуноджолуците си длъжни не им остават и от другата фракция на БКП – БСП плюс. То плюсчетата стават все повече, но пък репертоара се развива. Та като преди години Станишев поздрави в Народното събрание със „Здравейте цикраджии“ все още се чудя това само за ГЕРБ ли се отнасяше, както се опитаха да го представят независимите мидии, или просто човекът е изпаднал в кратковременен пристъп на откровенност и е назовал нещата с истинските им имена.
Покрай отвърдените циркаджии обаче гледам се навъдиха от кол и въже всякакви други мераклии, достойни за награда за цирково изкуство. В България в последните месеци избуя и се разви за много кратко време гражданския циркаджилък. Това може направо да си се патентова, щото подобно животно го няма никъде по света. В краткост гражданския циркаджилък представлява създаване на всякакви групички за натиск с основен циркаджия – говорител, който под благовидната форма на гражданско движение се опитва да илюзионира зрителя с благовидни и високопарни обещания, които в края на крайщата да доведат до просперитет и благополучие. С малката разлика, че този просперитет и благополучие циркаджията вижда за себе си и в повечето случаи е свързано с авангардни идеи как да се вземе от и без това не особено заможния зрител.
Разбира се приходите на цирковите номера варират и не всички са до там успешни, но ние сме малка територия с малко народ, та това е обяснимо.
Разбира се начело на циркаджилъците се открояват гражданските протестанти и ония ранобудните. За първите отдавна стана известно, че са щедро спонсорирани от партийни субсидии и външни българолюбци, та публиката им доста пооредя. Но какво да се прави дори и глупостта не е безкрайна.
Ню лейфа обаче от ранобудните (студенти някак не им мяза, защото така или иначе повечето университета са го виждали само отвън) e новия хит. При положение, че в Софийския университет учат и работят над 20 хил. души маймунджолуците на 50-100, айде да не вземат да се обидят 1000 души не би следвало да представлява особен интерес. Но независимите медии не мислят така и тъй като в „държавата“ не се случва нищо друго важно и значимо репертоара им е отразяван подобаващо. То не че има нещо интересно в него – старата изтъркана песен, че не им харесва правителството (странно кое правителство изобщо би им харесало, като такова, което да е свършило така или иначе нещо полезно за народа си в последните 100 г. няма). За разкош и поради изчерпване на първото сега цирка се премести на нивото на „независимостта и автономността“ на университетските елити. То независимост и автономност хубаво, ама независимост от кой? Много е хубаво да говориш за независимост и да искаш някой да ти плаща и да не ти държи сметка какво правиш ама нещо на плащащите вече това не им харесва. Още повече, че смисъла на университетската автономия далеч не е да се занимава с политика, а точно обратното. Лично аз, като редови данъкоплатец имам много сериозни въпроси към тези радетели на свободата и демокрацията и то най-вече към мастите независими професори и научен елит като например какъв продукт и с какво качество произвеждат. При положение, че онзи ден се заслушах в словоизлиянията на двама преподаватели от юридическия факултет се чудя дали и в аудиторията развиват тезата, че може да правиш каквото си искаш и да погазваш  правата на 20 хил. души за да трупаш някакви дивиденти за себе си? Ако е така, това не говори добре за продукта. Всъщност този протест не би бил толкова безумно безсмислен, ако предлагаше някаква алтернатива. Такава обаче на преден план няма, а на заден цели подмяната на едни некадърни партизани с други. В действителност и двете групи отдавна са показали какво могат и умеят, а резултатите са очевидни за цял свят – последно или в краен случай предпоследно място в класациите за положителни неща и неизбежно в челната тройка на негативните класации.
В случаят няма как да пропусна и висшия маймунджулук на великия юридически мислител Токушев и неговите колеги от конституционния съд на република българия (буквите са малки, защото ако трябваше да изразя това, което заслужават букви изобщо нямаше да има).
Техният номер направо ги катапултира на първото място по слугинаж и измести темата от това, какъв е Пеевски към резонната тема нужен ли ни е подобен Конституционен съд. След това решение моето категорично мнение е, че този конституционен съд не е просто хранилка за хрантутници в предпенсионна възраст, а опасен за държавността орган, който следва да бъде закрит час по скоро. Защото няма здрава логика да погазиш една дузина решения от съществуването на съда само и само да услужиш на някой. Да не говорим, че странно защо независимите медии премълчават най-важния въпрос – като Пеевски не е бил реално шеф на ДАНС като какъв е допуснат не само в сградата на ДАНС, ами в стаята на шефа на ДАНС. Като какъв този човек е издавал заповеди и се е срещал с главния прокурор, като какъв този човек е имал достъп, макар и за няколко дни до всички тайни на държавата. Ако приемем това решение на КС за истинско и непредубедено то излиза, че всеки може да се намърда в ДАНС и да се прави на шеф. Странно какво мислят по този въпрос от НАТО и др. братски служби.
Какъв продукт ражда уважаемия проф. Токушев пък го видях днес с изявленията и подгрявката за адвокатски бунтове на някакъв адвокат Васил Иванов и някакви странни други адвокати в миманса. Те в знак на гражданска доблест и съвест обещават да протестират, да блокират съдебната система (интересно какво ли има да и блокират, като тя си е толкова блокирана) ако законодателя незабавно и безалтернативно не приеме написаните от тях изменения на Закона за адвукатурат. В кратце, на хората им пречат ограничените права на адвокатите и искат немедлено законодателя да им разшири правомощията, изрично да посочи един поменик дейности и да забрани на всеки друг да извършва подобни дейности без да е адвокат. В най-общи линии тези дейности почват от съставянето на най-елементарен договор за покупка на буре за ракия, минават през всякакви видове нотариални покани и др. нотариални книжа (странно какво ще правят нотариусите, нали на тях им се плаща за изготвяне на тези документи, друг е въпроса, че тях ги мързи и клиента сам трябва да си ги подготви), та се стигне до правото да пазят и да се разпореждат с имущество на длъжници. Направо съм озадъчен как са пропуснали в този законопроект да създадат и една Адвокастко-осигурителна каса, да въведат доброволна-задължителна адвокатска осигуровка от всичко що мърда и даже неплащането и да бъде инкриминирано. Оф чакай, че взех да давам много идеи и като нищо ще взема да ги прочета тези дни в някой законопроект на някое НПО.
Та всичко това за да защитават любимите си клиенти.
За такъв продукт трябва шапка да сваляме на проф. Токушев. Вижте как тези изградени професионалисти искат със зъби и нокти да бранят правата на онеправданите, опс на платежоспособните клиенти. Този субект Иванов и другите мераклии за бунтове са новите матросовци на нашето общество. Само едно нещо ми обягва, след като са такива корифей в правните науки как не са прозрели простия факт, че правата всеки сам си ги брани и няма как да е иначе. За да са добре защитени всеки трябва да е снабден с необходимия инструментариум от юридически възможнсти да се противопостави на накърняване на правата му. В цялата тази история адвоката има функцията на евентуален помощник, а не на основен бранител на нечии права. Чужди права няма как да браниш.Така че, който радее за правата на другите се бори за разширяването на възможностите за защита, а не за ограничаването им в лична полза.  А и странно какво им пречи в момента да си вършат работата та трябва да забраним на всички останали да извършват юридически действия. Най-вероятно им пречат, пък и как интересите на Пешо ще са добре защитени, ако вместо да иде на адвокат вземе та ксерокопира договора на Гошо за продажбата на неговото колело и напише своето име и това на купувача на неговото. Вярно на Гошо договора е перфектен, ама пък не е отразил спецификата на покупко-продажбата баш на колелото на Пешо.
Тъй като това е областта, която по определени причини ми е до болка позната няма как да не отбележа, че съм виждал какво ли не и имам прекрасен поглед върху цялата адвокатура. За съжаление имам и прекрасен поглед върху множество хора с продадени интереси или ощетени от неадекватната и неефективна адвокатска намеса, както и още повече такива, на която им отказана каквато и да е правна помощ просто защото са неплатежоспособни. Масовата практика при блюстителите на правото е първо да поискат хонорарите си в аванст и едва токава да се опитат да си размърдат задника. Какво ще свършат и вършат това е хептен друга тема. Както се шегуваме често – адвокат дело не губи, губи само клиента.
Така че уважаеми колега Иванов и компания Закона за адвокатурата наистина има нужда от много сериозни промени. Сам по себе си за всеки непредубеден в този си вид той нарушава Конституцията поне в няколко параграфа – първият е създаването на насилствено сдружение, което ограничава правото на труд, второто е въвеждането на някакви изпити, които в интерес на истината преповтарят въпросниците на държавните изпити и тези от изпита за правоспособност, но се провеждат от некомпетентни хора. Общ прицип е, че изпит се провежда в съответното учебно заведение или от държавен орган след преминато обучение. Кой може да обучава си има закони. Адвокатурата не е нито учебно заведение, нито провежда обучение, нито има квалифицирани специалисти, които да провеждат изпити. За никой в бранша не е тайна и защо това е въведено – просто за ограничанване на конкуренцията, което от своя страна прави самия закон нищожен, защото нарушава по цел висш нормативен акт. И третия противоконституционен параграф е въведените задължителни минимални адвокатски възнаграждения. Защо е противоконституционно четете договора за ЕС и практиката на съда.
Като контрапункт на всичко горепосочено няма как да не погледнем и циркаджилъка на контрите. Техните действия направо са си пример за фасадна демокрация. Вярно, чудото контрапротест в защита на правителството не е нещо невиждано. Виждал съм го в развити демокрации като Беларус, Китай, Русия и дори в Сирия. Това обаче не е причина да не се дивя това контрапротест ли е или манифестация и кого защитават изобщо тези хора и срещу какво протестират? Правителството хубаво, лошо някак се е домогнало до властта. Да седиш и да изразяваш колко си доволен от този факт е напълно безсмислено. Ако не си доволен е ясно какво правиш, друг е въпроса как го правиш.
Но както и да е, както в България всичко се гради на принципа анти, така е и в тези контрапротести. Реално това е протест, срещу правото на другите да протестират. Направо се чудя тези демократи как още не се поели някоя инициатива за незабавно изменение на закона за митингите и събранията или както там се казваше (чел съм го някога, но е толкова нескопосан, че не си струва дори да проверя точното му наименование) като незабавно се забрани на недоволните от нещо да протестират.
Мотивацията на тия субекти също е пределно видна. То Найденов или някой друг изявен властимащ към момента си го каза – ами ние направо сме залети от молби на наши симпатизанти за назначения в държавната администрация. Та тъй, контрапротестиращите мераклии да ни оправят търсят своето поприще.
Някои го намират, някои не. Ето например другарката Нина Гергова – лице на контрапротестите и виден враг на офшорния бизнесмен от Гоце Делчевско. След летен кибик по контрапротести и всякакви контра начинания най-после слънце е изгряло и на нейната улица. Тази безспорно будна и експертна българка ще брани нашето културно наследство заедно с още няколко от удобните и диалогични граждански единици. Като стане въпрос за култура и министър веднага някак спонтанно изниква в паметта ми изказването на Радой Ралин, че той не се притеснява от министъра на културата, а от културата на министъра, та и аз тъй. Като повечето подобни ерудити тя настоящия закон не е чела, но за сметка на това има умни идеи и прекрасно знае как се изработват качествени закони. Както самата тя казва, това е лесна работа – трябват ти само малко познания по право, по икономика и малко обща култура.
Няма как да не се съгласиш с подобни аргументи, но пък незабавно изниква и въпроса – абе в тази страна толкова ли няма няколко души с малко такива познания, че да напишат някой читав закон?. Защото читави закони за последните 20 г. не са се пръкнали. И за да възпра опитите за спорове колко не съм прав и колко хубави закони са се написали само ще отбележа, че за да се определи един закон за добър той трябва да отговаря на няколко критерия – обществото да го приема като справедлив и да го спазва, както и този закон да не се нуждае от никакви изменения и промени в рамките на дълъг период от време. В развитите демокрации има закони на по 100, че и 200 г., които не са претърпявали изменения или тези изменения са били много малки. Някой от тези закони в момента звучат дори смешновато, но хората ги приемат и изпълняват. С подобно нещо тук не можем да се похвалим. Аз поне не се сещам за подобен закон. Може и да има, ама ако е така със сигурност касае размножаването и опазването на високопланинската костенурка или дървестната жаба.
Та както и започнахме така и ще завършим. Цирк, цирк и пак цирк. Едно единствено нещо обаче ме боде отвътре. Абе защо след толкова цирк в огромни дози на огромната част от българите нито им е весело нито им е забавно, а физиономиите с които се разминавам по улицата са все по унили и намръщени?