Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2014 21:28 - Предложеният въпрос да бъде ли задължително гласуването или как българина упорито не си вади поуки от миналото.
Автор: alexdb Категория: Политика   
Прочетен: 1519 Коментари: 0 Гласове:
0



 Предложението на президента Плевнелиев отново вместо обединяващ фактор се оказа поредна разделителна линия в обществото. По същество той поставя три въпроса. От тях само един заслужава по-обстоен анализ – този дали да се въведе задължително гласуване.

Другите два, касаещи дистанционното гласуване и мажоритарните елементи са неактуални. Първият защото при сегашния модел не може да говорим за мажоритарен вот, а едномандатни партийни вотчета, а е и безсмислен, защото дори и положителен отговор при валиден референдум няма да доведе до нищо.

Дистанционното гласуване към момента също е безсмислено, защото това е дълъг процес и не става за два-три дни, доколкото изобщо може да стане. За сега се правят опити на някои места по света, но резултатите далеч не са еднозначни. Едва ли България би имала полза самодоброволно да се превърне в поле за пореден експеримент.

Е за „задължителното гласуване“ имаме и опит за анализ и наблюдение за там където го има и го е имало.

По аргументите, че подобно нещо е противоконституционно и антидемократично няма да навлизам в детайли. Просто това е така и никакви аргументи не могат да го опровергаят.

Та да почнем от самото начало. Защо сега? Привидно президента обясни, че го прави сега тъй като можело да се съчетае референдума с изборите за ЕП и така щяло да излезе по-евтино. Това си е доста спорно. Пръво изключително съмнително е дали изобщо е възможно да бъдат проведени едновремено референдум и избори в един ден. Според конституционните тълкувания тук и в т.н. развити демокрации това не може и не би следвало да може да стане в един ден. От друга страна аргумента, че щели да се спестят пари и този референдум ще излезе безплатен също е несъстоятелен. Ще бъде реализирана някаква икономия единствено от разходи за наем на помещения. Тези разходи обаче са много малки, на фона на другите.

Въпросът пък за мажоритарните елементи, зададен от президента най-малко е странен с оглед на факта, че на изборите 2009 г. такъв елемент имаше и беше премахнат в новия кодекс именно от партията, която го е посочила за президент.

Вторият му аргумент, че целта била да се стимулира избирателната активност обаче буди сериозни притеснения както за юридическите познания на самия президент, така и за този на целия му екип. По същество всеки един закон има конкретна цел. „Законът за референдумите“  (за по-кратко) има за цел да се въведат елементи на пряка демокрация и да се дадат отговори на важни за обществото въпроси и то извън партийни пристрастия и партиини идеологии. В тази цели не се споменава повишаване на изборната активност на някакви избори, дори напротив. Следователно това, че президента чрез правомощията си преследва друга цел, неуказана в закона го прави опит за заобикаляне на целта на закона, което от своя страна го прави нищожно.

До тук с процедурите. В европейската практика във времето (вкл. и в България) е имало транформации на правото за избор в задължение за избор. В почти всички страни това е премахнато или силно ограничено. Към момента само в две страни съществува задължително гласуване – Гърция и Белгия, като и в двете това не е абсолютно задължение, а с много изключения. Резултатите от това в тези страни е, че в Белгия обичайната избирателна активност е в рамките на 90%, а в Гърция в рамките на 70-75%. Белгия обаче е стара демокрация и това задължение е въведено в далечния 19 в. и не е променяно до днес. От друга страна според анализите в страната задължителното гласуване там облагодетелства най-вече националистическите и крайнодесните партии, нещо което е силно непрепоръчително за България.

В Гърция задължителното гласуване е въведено от комунистическата партия относително отскоро. Предвид настоящото положение на тази страна едва ли е необходим коментара за евентуалното избягване на някакви злини, тъй като плодовете на така изградената система на представителство доведе до пълен крах на тази страна.

Задължително гласуване е имало и в България и то в два периода. И ако вторият по времето на развития социализъм е безсмислен за анализ, то този от 1919 г. въведен от БЗНС и подкрепен от редица други партии дава доста добра информация за анализ.

А обективните факти са:

На 28 март 1920 г. първите парламентарни избори по новата система са проведени. В тях проличава и ефектът от задължителното гласуване. Процентът на гражданите дали своя вот "удря" рекордните 78 %. За съпоставка при изборите за ХVIII ОНС, проведени само 7 месеца по-рано на 17.VIII.1919 г., броят на гласоподавателите е 54 %. Изборите се характеризират и с висока степен на активност на лицата, упражнили пасивното си изби­рателно право. Кандидат-депутатите са 1773, които се борят за общо 229 места в НС, т.е., за едно място претендират средно 7, 74 кандидати. Във всички български избори до тогава само изборите за предишното ХVIII ОНС през август 1919 г. се отличават с по-голяма изборна активност по отношение на упражняване на пасивното избирателно право. Тогава 2008 кандидат-депутати се борят за 236 места, т.е., 8,5 души за едно място.

БЗНС получава 346949 от общо 886652 гласа, което е 39 % . Те дават на съюза 110 мандата от общо 229, отговарящи на 48 % от общия им брой. Получава се бонус от 9%, като разлика между получените от партията гласове и получените мандати, изразена в проценти. Така партията получава влияние в НС, неотговаряща на по-ниската и степен на обществено одобрение. Видно е, че отново има нереално представителство на първата политическа сила в НС, т.е. принципът на съразмерността не е приложен справедливо. В конкретния случай това значи 39 % от гласовете да дават приблизително същия процент от депутатските места. Първата парламентарна сила вкарва депутати с делител, значително по-малък от този на останалите партии. Средното число на гласовете, необходими на БЗНС, за да получи мандат е 3154, докато един мандат примерно на ДП, имаща 24 мандата, отговаря на 4065 гласа. Видно е, че на демократите им трябва средно по 911 гласа повече на всеки избран депутат от техните редове.

Става ясно, че системата на задължителното гласуване обслужва най-голямата партия. Много от гражданите, които не гласуват или нямат ясни политически симпатии гласуват инерционно за първата политическа сила. Това до голяма степен обяснява и защо във времето задължителния вот прояви устойчивост. Управляващите, които по принцип създават правилата за всички следващи избори, нямаха интерес да отменят тази реформа. Императивният вот стана един от символите на недемократизма в българската политическа система.

И в заключение ще се спра на най-сериозно развявания национал-патриотичен елемент, че по този начин ще се ограничи присъствието на ДПС в управлението на страната.

Този аргумент е напълно несъстоятелен и реалностите го опровергават напълно. Както се вижда от горепосочените данни от миналото при задължителен вот  партиите, кандидатирали се на избори значително нараства, което обаче води до влизане на малък брой партии и по-голям процент на преразпределени мандати, което води до изкривяване на представителството.

От близкото минало до днес ясно се вижда, че ДПС като политическа формация има стабилен електорат и стабилно присъствие в българския парламент. Това, че евентуално би могло вместо 38 мандатите на ДПС да бъдат редуцирани на 25 или дори на 20 по никакъв начин няма да намали влиянието на тази партия. Дори напротив. Ако погледнем резултатите от парламентарните избори от 1991 г. се вижда, че избирателната активност е 83,9%. ДПС е получило 418 хил. гласа или 7,6%, което им носи 24 депутатски мандата. За съпоставка на последните парламентарни избори ДПС е получило 400 хил. гласа. През 1991 г. обаче при много по-високата избирателна активност в парламента влизат само 3 партии и много голям процент гласове се разпиляват. В резултат на това ДПС категорично се легитимира и придобива изключително голямо влияние, белязало целия преход, а на последните избори въпреки, че реално печели 38 мандата (срещу 24 през 1991 г.) това далеч не е достатъчно, че да играе ролята на единствен балансьор.

В заключение на всичко изписано до тук няма как да не отбележа един факт, който обаче незнайно защо остава невидим за обикновените партийци. Ниската избирателна активност е израз на позиция и отказ на голяма група хора да участва в легитимирането на което и да е управление. Борбата за допълнителни държавни субсидии и изкуствена легитимация ще доведат до още по-голям отлив и омраза към цялата политическа класа, която за всичките години доказа по безпорен начин, че се вълнува единствено и само от собствените си интереси.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alexdb
Категория: Политика
Прочетен: 141642
Постинги: 42
Коментари: 115
Гласове: 134
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031