Е, аз не съм от най-големите български патриоти, като Волен Сидеров, но все пак заедно със съпругата ми решихме да поднесем по някое цвете пред паметника му и да почерпим малко сили и вяра от най-святата личност в българската история.

За съжаление преживяването от това хич не беше на свободен човек. Макар и да не ходим всяка година няма как да не се набият на очи всичките барикади и ламарина на километри от Паметника. Хиляди жандарми с щитове, палки и тежко снаряжение определено съдействаха за атномсферата на „Свободна България“ 141 г. по-късно. В борбата срещу „тероризма“ или някаква друга заплаха (като тази на снимката) бяха впрегнати освен жандармерия, така също хиляди полицай и дори военната полиция. Изобщо стигането до Паметника си беше цяло приключение. Изобщо някой властимащ беше направил всичко възможно да разколебае по всячески начин всеки решил да почете паметта на Апостола. Непрекъснати проверки, съпътстващи с редица спирания, кога за половин час, кога за цял съпътстваха тази авантюра.

Имало заплахи, имало информация и т.н. за провокации. Някой явно много го е страх от нещо, та за туй всички тези мерки.

А аз враждебни хора не видях. Това, което ме зарадва най-много беше, че пред паметника, на дългата 40-50 мин. опашка предимно се бяха наредили деца, придружени от родителите им. И въпреки безкрайното размотаване, препращането им като пинг-понг от вход, към вход, тъй като някой и друг правоохранител от дадения ход трябвало да отскочи до съседните кафенета да се подкрепи, и входа към момента не може да се ползва, бяха успели да се доберат до Паментика и търпеливо чакаха. Чакаха да се докоснат до безсмъртието на България. Това ми дава надежда, че България, напук на официалните гости на мероприятието (както беше наричано от служителите на реда) ще я има още едно поколение.

На излизане ме поздрави и гарванът. Дали е същия или прароднина на онзи, дет е грачел преди 140 г. не знам. Но и той е там. Явно света не се е променил чак толкова. За сега още само свободата се бави, но след като толкова хиляди българи без никой да ги задължава чинно преминават пречките създадени от властта в името на „официалното мероприятие“ чинно чакат по час на опашка за да засвидетелстват своята почит и тя ще дойде. Със сигурност ще дойде.

ПП. И в заключение да се обърна задочно към официалните лица, между които другарите Станишев и Местан, др. Фандъкова и изпълняващия длъжността Главнокомандващ на българската армия.

Г-да другари официални лица, ако ви е страх, а видно от хилядите жандамеристи вас ви е страх от нещо, вместо да усложнявате живота на българите по-добре не ходете на подобни чествания. Купените с народни пари венци, поднесени помпозно от вас не са нужни на никой. Вашите прочувствени и патетични глупости също. Поне няма да пречите на хората които отиват там не заради камери и показност, а за нещо друго, което вие едва ли някога ще осъзнаете.