Разбира се на фона на това от всички чухме как достойно ще ни представят ТАМ. Какво значи достойно така или иначе не се разбра. Както и не се разбра какво старите, нови кандидати са свършили за предходните 5 г. срещу нескромното възнаграждение, което са получили от българския данъкоплатец.
Но то тук кога ли някой е давал отчет на свършеното и несвършеното, та сега да го направи.
Разбира се каквато безсмислеността на институцията, такава и рекламната кампания, която си беше чисто политическа все едно става дума за вътрешни парламентарни избори.
Никаква изненада и в резултатите.
А реакциите на политиците – като тези от предните избори – всичките победили, всичките постигнали големи успехи. Странно защо като са толкова обичани охраняваната зона около НДК порасна тройно?
И отново действителните факти бяха премълчани и скрити. То каквато буферната зона – такива и партийците – вече живеят в някакъв друг паралелен и различен от реалния свят.
Такива и коментаторите – всеки тегли чергата към своите и интерпретира цифрите както му изнася.
Само един Миков измрънка между другото реално най-важния факт от тези избори – 2/3 отказват да гласуват и припознаят никоя политическа партия от многобройните, които смучат по неевропейски субсидии три пъти по-високи от тези в т.н. нормални европейски държави.
А безпристрасния прочит на цифрите показват съвсем различна картинка.
Освен ниската избирателна активност се открояват няколко очевидни факта.
Спечелилият изборите ГЕРБ, който според лидера им е реализирал огромен ръст, реално се е капсуловал на долна мъртва точка и продължава да губи подкрепа. Срещу вношителата им преднина стоят около 600 хил. гласа, което е почти наполовина по-малко от миналогодишните избори и с около 50 хил. гласа по-малко от предишните избори за ЕП.
На фона на тези резултати е доста необяснимо откъде идва невероятното самочувствие на лидера им, че 600 хил. души имат и моралното и всякакво право еднолично да управляват 7,5 млн. души.
Вторият факт, който се откроява е, че ДПС има постоянен електорат от около 400 хил. избиратели, които осигуряват на тази етническа партия конфорта да бъде винаги във и около управлението на 7,5 милионна България. Тя и изключително успешно кешира и търгува това свое влияние. А както изглежда това ще продължава, докато най-после в България не се появят отговорни политици, които отговорно да поставят интереса на 7 млн. българи над мафиотските интереси на шепа депесари, начело с Местан и образа на криминалния преход и олигархия Пеевски.
Другите големи победители, които в ултимативен тон отново неразчетоха посланията на избирателя са позабравените, но претоплени Реформатори. С гръмки изявления и ултимативен тон те се заявиха като големите победители и тези които са посочени да управляват. На фона на скромният им резултат тези изказвания звучаха по-скоро комично и за сетен път потвърдиха защо тези хора не трябва да са нито във властта, нито дори в парламента.
Реално точно Реформаторите са големия губещ, защота цифрите са безпощадни – било в сравнение с миналите европейски избори, било в сравнение с парламентарните. Срещу техния мижав процент стоят около 150 хил. гласа, като на предишните евроизбори само за Синята коалиция бяха гласували над 200 хил. души, отделно от тях за г-жа Кунева още 250 хил. На фона на резултатите от парламентарните избори резултата е също наполовина.
Друг интересен факт от тези избори е, че частните проекти, като този на Цветан Василев вече са изключително скъпи, а резултатите от такива инвестиции са доста скромни – около 200 и кусур хиляди гласа срещу близо 2 млрд. инвестирани в проекта Бареков. До каква степен подобни вложения ще са оборотни и ще могат да бъдат осребрени ще имаме възможността да видим на предсрочните парламентарни избори. А колкото тяхната дата е по-далеч толкова по-малка ще е вероятността за осребряване.
И накрая трябва да обрана внимание на другия „победител“ Сергей Станишев. Резултът на столетницата е право пропорционален на колосалната глупост и чупенето на всякакви тъпометри от председателя на ПЕС. Самото председателство на тази партия е една карикатура на цялото европейско лицемерие – да сложиш за председател на партия с претенции една тотално дескридитирана личност в собствената му страна.
Странно ПЕСовете на какво са разчитали с такъв председател, който доколкото си спомням няма спечелени избори в цялата си биография.
От друга страна шефа на столетницата плати част от цената за голямата лъжа с която подведе редица избиратели от парламентарните избори – че ще бъде съставен експертен кабинет. Че кабинета не е експертен стана ясно веднага. А че доминиращ фактор е Делян Пеевски е нормално цената да бъде платена от Станишев. Със своя огромен капацитет вече много анализатори смятат, че той е в състояние да направи истинско чудо, като ликвидира столетницата – нещо което не се отдаде на никоя външна партия.
Най-комичното в историята БСП беше поведението му на пресконференцията, на която горкия дори не допускаше минимална възможност да направи единственото правилно – да подаде оставка отвсякъде и да подмени попрището на политик с нещо друго – например водещ на готварско предаване.
Любопитно ще бъде дали активните партийци и електората на столетницата ще загрее и разбере, че с този лидер тяхната съдба е да се свива все повече и повече.
Защо Станишев седи то е ясно и е пълен контрапункт на твърдението му, че властта за БСП не е самоцел. Тук въпроса е до кога ще го търпят.
От всички факти обаче се налага един доста неприятен извод – България навлиза в изключително сериозна политическа криза. Предвид тоталната нелегитимност на правителството, което оцелява единствено на база теглене на заеми последиците ще бъдат изключително сериозни. И колкото по-дълго продължи тази криза, която неизбежно ще прерастне в институционална и икономическа толкова по-висока ще е цената, която ще плати българското общество.
А светлина в тунела няма и няма. Защото никой до момента не е поел инициативата за приключвате с настоящия полит. модел и подмяната му с нов.
