Чета глупостите на Искров и се чудя този човек осъзнал ли е, че БНБ е надпартиен държавен орган, който има конкретни функции и законодателната инициатива не е една от тях, та да предлага каквито и да е промени в законите. Явно не е схванал, че БНБ има някакви други функиции и задачи, като например да осъществява адекватен надзор над банките. Но както често става по нашите ширини разни хора със съмнителни качества се занимават с неща, които не са им работа и опорито отказват да си изпълняват задълженията за които им се плаща (в случая петцифрени заплати извън частните комисионни).
Като се замисля май барем случихме на Президент, щото и той ако почне като Искров да отказва да си върши работата по издаване на укази за обнародване на закони щото не му харесват или пък съда ако спре да правораздава по същата причина такава веселба се настане.
Какво казва закона и какво прави Искров и БНБ. Съгласно закона (чл. 121 от ЗКИ) назначените квестори днес (в едномесечен срок) трябваше да представят счетоводен отчет и доклад за текущото състояние на банката.
Изготвен ли е такъв доклад? Естествено, че не. Поне БНБ дори не е загатнало за такъв. Е тогава въпроса е защо БНБ не спазват закона?
Отговорът на този въпрос е прост – не го спазват щото не им стиска. Реално това изискване на закона е крайъгълния камък на решенията за КТБ. Защото ако се представи истински счетоводен отчет и доклад на база на него за текущото състояние на банката БНБ и в частност Искров няма да може да тупка топката и да плещи глупости, ами ще трябва под страх от наказателна отговорност да предприеме действия. А те действията са ясни – ако счетоводния баланс показва, че банката е докарана до неплатежоспособност то съгласно същия закон БНБ в срок от 5 дни трябва да и отнеме лиценза. Тогава разните лакардии за оздравителни програми и т.п., респ. за далавери стават празни приказки.
Ако пък този отчет покаже, че нещата всъщност не са толкова зле то тогава следва в кратки и обозрими срокове да се предприемат действия за оздравяване на банката (ако такова е необходимо) и тя постепенно да започне да работи, като например по силата на същия закон и се отпуснат под формата на няколкомесечни заеми необходимите средства за преодоляване на ликвидната криза. А ако вземе та заработи и се оздрави тогава не може да се национализира. И цялата далавера ще отиде по дяволите.
Да, ама не. Вече месец банката седи консервирана, БНБ си прави пас, а куп политици и експерти в зависимост от това, кой им плаща се упражняват в празнодумие.
За съжаление предвид сводобада на медиите в България всичко се превръща в едно празнословие, като независимата журналистика не иска да отсява зърното (което като информация е толкова кът, но го има) от плявата и боричкането на интересите на големите акули.
Случайно или не не получават отговор най-важните въпроси, които някак тихомълком минават през ушите на медиите. А от всичко изчетено и изслушано по проблема за мен се оформиха доста такива. Като например тези:
1. В медиите се появи и тиражира за кратко информация, че БНБ е теглило на два пъти пари около 60 млн. лв. като първия път това е на 20 юни, часове преди банката да бъде поставена под специален надзор и на 25 юни, когато банката вече е под специален надзор и теглене на каквито и да е суми от нея дефакто е противозаконо. Въпреки тази информация този въпрос не се задава нито на Искров, нито на квесторите. Нещо медиите ги налегна и амнезия за твърдяните големи тегления на средства от държавни фирми, най-вече от тези под шапката на министър Стойнев.
2. Вторият много интересен въпрос, който отново никой не задава нито на Искров, нито на фин. министър е – защо при сходни ситуации, които бяха характеризирани от самите тях като „криминални атаки срещу банковата система и конкретни банки“ се прояви двоен стандарт – едната банка беше блокирана, а за другата според думите на фин. министър държавата осигури 3 млрд. допълнителни средства за преодоляване на евентуална ликвидна криза в нея. От юридическа гледна точка подобен въпрос за мен представлява интерес до колкото при предявяване на иск от вложетел в КТБ спрямо държавата последната ще обоснове равнопоставеност на вложителите в КТБ и ПИБ.
3. Третият въпрос, който никой не задава, но за мен е интересен е защо „Креди агрикол“, която по същество от юридическа гледна точка независимо от това, кой е акционер в нея е самостоятелно юридическо лице и самостоятелна банка, доколкота е лицензирана като така, след като се установи от одита, че е в добро състояние е още затворена?. Съгласно ЗКИ подобна възможност за поставяне под специален надзор на банка, която няма проблеми и отговаря изцяло на изискванията на закона не съществува.
4. Четвъртият въпрос, който не се задава е защо БНБ обратно на закона не предложи и не даде никаква възможност на главните акционери да увеличат капитала и евентуално да приложат оздравителен план, а още на втория ден реши, че ще национализира и двете банки? Още по-странно е на базата на каква информация е преценила това. Вярно, като се видяха на тясно сега биха отбой и почнаха пазарлъци с оманците, но беше загубен цял месец. Кой и как ще компенсира тези, които претърпяха и претърпяват вреди от нищоправието на БНБ?
5. Петият въпрос, който никой не задава и не съм чул и бегъл отговор е, защо БНБ приложи и има намерение да прилага най-тежките и доста съмнителни мерки за спиране на всички операции на банката? БНБ блокира достъпа до собствените средства на десетки хиляди вложители първо за един месец (това беше официалното изявление на Искров), после стана за три месеца, вече се чуват изявления, че месеците ще станат четири, а до колкото познавам некадърността и манталитета на бюрократичния експерт в България срока няма да е по-малък от максималния – т.е. шест месеца. Как, защо и какво е наложило тези пределно крайни мерки (които от гледва точка на Конституцията са доста съмнителни предвид неприкосновеността на частната собственост вкл. и парите, а правото на разпореждане безусловно е ограничено) никой не казва. И отново от юридическо любопиство се питам ако някой вложител или акционер (да речем Цв. Василев) утре обжалва това решение на БНБ и поиска да бъде обявено за нищожно дали този административен акт изобщо ще има мотиви? Ако няма той е нищожен априори. И тогава бедна и е фантазията на БНБ и Иван Искров какви искове ще завалят.
А те исковете заваляха. Първо от втория по големина акционер „Оманския фонд“. Цв. Василев също анонсира, че ще води дела, нещо в което никой не се съмнява. Днес вече и някакъв анонимен инициативен комитет на големите вложители заяви същото. KPMG също заяви, че вероятно ще съди България за оронване на престижа им. Френският гигант „Креди Агрикол“ пък поиска да бъде преустановено ползването на тяхното име. Същите от скандала в България са претърпели сериозни загуби в Сърбия и Румъния.
Изобщо много дела се заформят и те са все за много пари. Изобщо като се замисля от експертността на разни политици и пишман експерти май крайната рекапитулация ще бъде една фалирала банка – КТБ, защото ако същата не проработи в съвсем кратки срокове, при този закон (пък и предложението Искров да се приеме) тя ще си фалира практически. Една безименна държавна банка, която бързо ще поеме по пътя на КТБ, защото хем е малка, хем с назначените протежета на Искров и огромните лихви които предлага едва ли ще има здравомислещ човек, който да си държи парите в нея. В допълниние данъкоплатеца вероятно ще покрие всички депозити, като за капак ще получи удоволствието да плати и присъдените обезщетения и съдебни разноски на гореописаните искатели, плюс нови, които със сигурност ще се появят.
А виновниците за всичко това? Ми тях всички ги знаят, но никой не смее да ги назове поименно. Така и ще си остане. Прокуратурата ще образува куп дела срещу неизвестни извършители, които след 10-15-20 г. прашасване ще бъдат прекратени по давност.
