След едноседмично позатихване на сагата с КТБ само за ден събитията рязко ескалираха. Вчера 31 юли излезе дългоочаквания счетоводен баланс и доклад на квесторите в КТБ. На фона на определената от Управителя на БНБ дупка от 3,5 млрд. този доклад изненада всички. От него се вижда, че не само подобна дупка няма, а банката е в доста добро състояние.

От доклада на квесторите на банката може да се направи извод, че финансовото й състояние е далеч от критичното. По данни на квесторите към края на юни 2014г. финансовият резултат от началото на годината е загуба от 65,3 млн. лв. (по-малко от 0,01% от активите) и обща капиталова адекватност 10,54%. Делът на класифицираните кредити в общия портфейл е 8,98%, и макар да е значително увеличен спрямо отчетения от банката месец по-рано, остава чувствително по-нисък в сравнение със средния за банковата система (22,03%).

В тази връзка нещата стават още по-сложни, като към този доклад се добави и искането от КТБ два дни преди поставянето и под специален надзор за финансова подкрепа от БНБ в размер на 260 млн. лв.

От данните на доклада на квесторите се установява, че ако е била оказана на КТБ тази ликвидна подкрепа (на ПИБ подкрепата е била в размер на 500 млн., плюс подготвен допълнителен заем до 1,5 млрд. при необходимост) банката е щяла без проблем да се справи с ликвидните си проблеми. Още повече, че въпреки отричането на министър Стойнев, че от КТБ не са закривани депозити на дружества под неговата шапка стана известен факта, че в този период са разплащани с контрагенти големи суми, които не са били характерни преди това. Реално изтеглените от КТБ средства за период от няколко дни са около 750 млн., като само в преода между 9 и 10,30 на 20.06 са изтеглени над 200 млн. Това теглене със сигурност е извършено от големи структуроопределящи дружества, не много на брой, тъй като за толкова кратко време това не е възможно нито на дребните вложители, нито за малки до средно-големи и големи фирми.

За сега кои са тези няколко фирми и защо БНБ не е оказала исканата помощ остава дълбоко пазена тайна. В резултат на това КТБ е била принудена да поиска защита.

От доклада на квесторите прави впечатление продължаващите неадекватни действия на БНБ, които не целят реално нищо друго освен специалния надзор да бъде увеличен до максимума предвиден в закона и по възможност активите на банката (кредитния и портфейл) да бъде обезценен максимално.

Будят недоумение предписанията на БНБ към квесторите повече от месец след влизането в сила на режима на специален надзор:

 

1. БНБ определя месец и половина за създаването на екип за организация на подготовката на кредитните досиета. Следва да се обръне внимание, че бизнес моделът на КТБ се характеризира с насоченост към големи корпоративни клиенти, което предполага малък брой досиета. При това в случая от ключово значение е да се извърши проверка за наличието на обезпечения, което не налага необходимост от продължителна по време работа.

 

2. БНБ предписва сключване на договори с одиторските фирми, което на практика представлява връщане към изходната позиция от началото на специалния надзор.

 

3. Според предписанията квесторите следва да извършат промени във вътрешните правила и процедури за определяне на обезценките по кредитни експозиции  за постигане на пълно съответствие с МСФО. Това означава, че до преди поставянето на банката под специален надзор тези правила и процедури не са отговаряли изцяло на МСФО. Съгласно Закона за кредитните институции обаче преди влизането си в сила те следва да са били одобрени от БНБ. Като следствие възникват опасения, че в хода на работа на квесторите могат да бъдат предприети неясни промени в правилата и процедурите, в резултат на което да бъде извършена неточна обезценка на кредитите.

 

4. Съгласно разпоредбите на Закона за кредитните институции (Раздел VІІІ Специален надзор при опасност от неплатежоспособност) целта на поставянето на банка под специален надзор е оздравяването й. Никъде сред предписанията на БНБ до квесторите обаче не се забелязват предписания за съставяне на оздравителен план или действия в тази посока.

 

От поставянето на КТБ под специален надзор на 20 юни до днес, 1 август, като цяло наблюдаваме изключително непоследователен и неоправдано бавен процес на действие от страна на отговорните органи, в ситуация, в която времето е от критична важност не само поради блокирането на средствата и финансовите операции на множество клиенти, но и с оглед на това, че поставянето на банката под специален надзор ограничава възможностите й да генерира приходи без разходите да намаляват пропорционално, като се натрупва загуба.

 

Наред с това вчера излязоха публикации в редица електронни издания, че Прокуратурата и Следствието изнасят масово кредитни досиета от КТБ по нареждане на Борислав Сарафов. Най-активни в това отношение са прокурор Иван Гешев и следовател Иван Иванов. Това са същите, които дадоха безпрецедентно интервю като дует за в "24 часа".

Както и предишният път Прокуратурата отново мълчи за тези свои действия. Изнесените материали в медиите обаче твърдят, че тези досиета са на свързани фирми на небезизвестния медиен магнат Пеевски, който както разбрахме няма нито кредити, нито влогове в КТБ.

Защо на Прокуратурата и Следствието обаче са необходими оригиналните досиета също остава дълбоко пазена тайна.

Едно обаче става ясно – съмненията, че КТБ поради някакви причини е станала неудобна на някой и се цели нейния фалит не са празни приказки. Доказателствата в тази насока се трупат с всеки изминал ден, а кръга на помагачите все повече и повече се разширява.

Какво следва оттук насетне? Явно на идеолозите на тази операция вече светна червената лампичка, че сценария с национализацията на банката няма да се случи. Факт е, че в целия калабалък с проекто-закона на Искров нещата не се случиха и някой му постави динена кора на мераците за национализация. Вероятността след изборите новите управляващи да поемат риска с подобно извънредно законодателсво е малка, тъй като ако го направят ще им се наложи да поемат прекалено голям риск, за да оплетат кошницата на някой.

За сега този някой вероятно е преминал към план Б, т.е. да обезцени максимално активите на банката, а по-вероятно по типично българския начин да замете следите си и да върне колкото се може по-малко от взетите кредити. А помагачите му осигуряват необходимото време за това.

но надали е толкова просто

Вече не е просто. Реално въпреки добрите резултати на хартия по един или друг начин тази банка е пътник. Проблемна банка, плюс лоша репутация, плюс ниски лихви - равно на фалит. Било като национализирана, било като частна. Кредитният и портфейл е прекалено голям ако почнат да се закриват масово влогове. За съжаление в момента няма нито една причина някой да си държи парите там. Отгоре на всичко с този кредитен портфейл банката е прекалено голяма за да бъде погълната от която и да е друга българска банка. Чужда няма да прояви интерес