Започнаха изборите на членове на ВСС. Слушаме отвсякъде всякакви коментари, които варират в широки граници - от това са най-достойните кандидати, до тези съсипаха българското правосъдие, а сега ги кандидатират, че да си довършат работата. Къде е истината? Ами не е ясно, но тук по-сериозния въпрос е - ИМА ЛИ В БЪЛГАРИЯ ПРАВОСЪДИЕ?
Всеки сам за себе си може да даде своя отговор.
В хода на тези дебати и обясненията колко много и добра работа е свършена, как правосъдието ни върви в правилната посока и как ей сега ще сложим правилните хора и всичко ще е ок беше дадена публичност и на случая Йордан Опиц - художник-иконописец осъден за това, че е умишлено е убил крадец с 92 висящи дела. По-долу няма да се опитвам да оневинявам Опиц или да критикувам съдиите постановили тази присъда. Просто този случай ми припомни и един друг, завършил с подобна присъда. Та за това ще припомня и двата случая и решенията на съдиите, а всеки читател ще има възможност сам да помисли и да направи изводи за себе си. Пък току виж намерил и отговор на дебело подчертания въпрос по горе.
Случаят Йордан Опиц (фактическата обстановка е от съдебното решение на ВКС).
С тази присъда Софийският градски съд е признал подсъдимия Й. Б. О. за виновен в извършването на две престъпления, както следва:
- за това, че на 05.02.2007 г., около 16. 20 ч., в гр. София, пред жилищна кооперация на ул. „Ч.” № 4-6, умишлено е умъртвил М. В. Я. (като го прострелял с газов пистолет м. „Blow Compact”, модел 2002, кал. 9 мм., № 24549), поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 7 години
- и за това, че на 05.02.2007 г., в гр. София, в ателие № 2 на партерния етаж на ул. „Ч.” № 4-6, е държал огнестрелно оръжие – газов пистолет м. „Blow Compact”, модел 2002, кал. 9 мм., № 24549 (с демонтирана втулка, технически неизправен, но годен да поризведе изстрел) и боеприпаси – 6 бр. патрони кал. 9 мм., снарядени с метална сачма и годни за стрелба, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал. 1, пр. 2, алт. 2 и 6, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия е било определено общо най-тежко наказание 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим съгласно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, приспадайки задържането му под стража и домашен арест за периода от 06.02.2007 г. до 23.07.2007 г.
Въз основа на правилно извършената оценка на доказателствените средства, въззивната инстанция мотивирано е приела, че следва да постави в основата на фактическите си констатации съобщеното от св. М., както по въпроса, че св. Ц. и О. са били извън входа в момента, когато той и пострадалия Я. са слезли от асансьора и са разбрали, че входната врата е бил заключена (в различие от приетото от първата инстанция, че те са се намирали в ателието на подсъдимия), което ги е мотивирало да търсят друг изход – през прозореца на площадката на първия етаж, така и по най-оспорвания в процеса – че при отваряне на прозореца Я. не е използвал отвертка и не е държал такава, когато е скочил на земята и в този момент, докато е бил още в приклекнало след скока положение, е бил прострелян от подсъдимия.
При установената фактология на деянието оплакванията за нарушение на материалния закон поради неприлагане на чл. 12а или чл. 12 от НК са очевидно неоснователни и оправдано отхвърлени от въззивната инстанция.
Бягството на заподозрян в извършването на престъпление, каквато убеденост подсъдимият О. не е могъл да формира при конкретните обстоятелства, изобщо не му е позволявала да предприема мерки за задържане с цел предаването му на компетентните органи, а още по-малко да използва огнестрелно оръжие, с което предварително се е въоръжил. В крайна сметка, макар М. да е признал на ДП, че с Я. са имали намерение да вършат кражба, обективно те не са предприели никакви действия в тази насока, още по-малко са използвали някои от инструментите, намерени в дрехите на пострадалия, като единствената индикация, че двамата са евентуални крадци, сведена до знанието на подсъдимия О., са били заявленията на неговия син, провеждал разговор с младежите на една от площадките. Съмнителното им поведение обаче не е давало основание на подсъдимия да действа, за да провежда граждански арест с оглед защита на нечии интереси, каквито не са били поставени в риск, нито да използва огнестрелно оръжие, за да посрещне съпротивата на дееца. Затова, няма място за обсъждане приложението на чл. 12 от НК.
При правилно установените факти, сред които тези, че подсъдимият се е въоръжил с годното да причини смърт оръжие (модифициран газов пистолет с отстранена втулка, позволяваща изстрелване на патрон със сачма), излязъл е извън входа, предупредил е пострадалия Я., че ще го застреля при опита да отвори прозореца на стълбищната площадка на първия етаж и действително го е прострелял в гърдите непосредствено след скачането му оттам и докато е бил още в приклекнало положение, законосъобразно е било отчетено, че деянието осъществява състава на чл. 115 от НК, като в субективен план умисълът е евентуален, а не това на чл. 12 от НК. Както правилно е отчел въззивния съд, подсъдимият не е бил в положение на неизбежна отбрана, защото спрямо него не имало започнато непосредствено и противоправно нападение – в случая с отверка съобразно защитната теза. Преценката дали е имало нападение и то е от характера на изискуемото по чл. 12 от НК е обвързана с фактическото разрешение на действията на подсъдимия и пострадалия. В конкретния случай е прието, че пострадалият е скочил, за да избяга и не е държал отвертка в ръцете си, а изстрелът е бил произведен непосредствено след скока и докато е бил в приклекнало положение. Тези фактически данни са несъвместими с правен извод за реализирано нападение, което да предпоставя и необходимост от предприемане на мерки за защита, а оттук и възможност за обсъждане на въпроса за прилагането на чл. 12 от НК или на чл. 119 от НК. В този аспект ВКС намира квалификацията на деянието по чл. 115 от НК за правилна, като в тази посока споделя изцяло подробните съображения на инстанциите по същество без да ги преповтаря.
Случаят Голям чардак (по материали отразени в медиите)
Ето и случая, по начина отразен в медиите: Децата убийци от Голям чардак: Шестте лева ни трябваха за една работа Петък, 22 Януари 2010 12:49 Под прицел - Общество Чеденца, ходете си с мир, молил се на насилниците си бай Марин, докато те чупели ребрата му
Шестте лева ни трябваха за една работа. Това обясниха в съда двете извергчета от Голям чардак Спас и Стойчо, размазали с голи ръце 82-годишен старик в дома му. 16-годишният Спас Цончев и 17-годишният му авер Стайко Благоев са удряли толкова силно и яростно дядо Марин Деков, че са строшили всичките му ребра, разбили са главата му, предизвикали са вътрешни кръвоизливи. В началото на зверството единият от убийците сложил кърпа на главата на пенсионера, за да не си разранява ръцете, докато размазва лицето на стареца.
Преди да го нападнат, гаменчетата скъсали телефонния кабел, което е ясно доказателство за умисъл и трезвеност, коментират близките на убития. Днес в съда, Спас и Стайко застанаха лице в лице със синът, дъщерята и снахата на бай Марин, но дори не трепнаха. Дори напротив. Държаха се арогантно, гледаха лошо и отговаряха с досада на журналистическите въпроси. По-разговорлив бе Спас. Ми не уча, щото не ми се учи. Аре стига сте ме питали. Всичко, квото говорят за мен, е лъжа. Не слушайте нашите, те са лъжци. Лъжат като побъркани. Не съм зависим от лепилото, каза Спас, докато гледаше в земята. Циганчето Стайко пък само каза с половин уста, че съжалява за случилото се. После 16-годишният изверг от Голям чардак уточни, че не знае кой е убил бай Марин, което трябваше да значи, че не е наясно кой е нанесъл фаталния удар.
Адвокатът на двете хлапета- убийци ги съветваше да не говорят, но Спас гледаше ядосано журналистите и гъгнеше, че не е такъв дявол, какъвто се опитват да го изкарат. В това време синът на Марин Деков стискаше юмрук и гледаше килърите на баща му, оковани с белезници. Снахата пък разказа, че в обясненията си Спас и Стайко са разказали, как бай Марин им се е молел да си отидат с добро и да го оставят. Викал им "Чеденца. Идете си с добро. Няма да помня какво сте направили", а те са продължили да го размазват с юмруци. Намерих баща си в положение, което не мога да опиша. Според мен е дишал, когато двамата са си тръгнали, но не е можел да направи нищо. Опитал се е да се добере до телефона, но се е отказал. До себе си е намерил възглавничка, хвърлена от убийците. Подложил я е под главата си и е издъхнал. После го погребахме в затворен ковчег, тъй като гледката от насиненото му, почти разглобено лице и тяло беше ужасяваща, разказа с ужас синът на Марин Деков- Стоян.
Дъщерята на покойния старец разкри през сълзи, че баща й е бил талисмана и будната съвест на селото. Бил е инвалид, почти неподвижен с единия крак и просто е нямало как да се съпротивлява. Вероятно Спас и Стойчо са търсили пенсията му, но са открили само шест лева. Направили къщата дар-перан.
Раскъсали юргани, дюшеци, разпилели целия живот на стареца в снимки на земята. Гледката беше потресаваща, ридаеше дъщерята на бай Марин. Подобни нападения били нещо като професия на двете килърчета, но властите не им обръщали внимание. До мига, в който убиха човек. Завърши почернетата жена.
Пловдивският окръжен съд осъди на по 4 години, 11 месеца и 29 дни при първоначален общ режим обвиняемите Стайко Благоев и Спас Цончев.
